Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
10
резултата от
1
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
роди изново
'.
1.
Рождественското настроение. Берлин, 26 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се
роди
на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от силите на този земен свят.
Празнуването на духовното познание във връзка с Рождество би могло да означава не нещо друго, а действително вътрешно усърдно да призоваваме в душата си (както се опитвахме да правим това в течение на годината) към изпълнение на духовния ни дълг по отношение на съвременното развитие на човечеството посредством това, че разбираме задачите му в наше време, правим нашите души все по-богати със съдържанието, което черпим от преживяванията в духовния свят, за да принадлежим към хората, които ще трябва да изпълняват необходимата духовна работа в следващата епоха на човечеството. Така в продължение на цялата година се стремим да потапяме в душите си духовнонаучното съдържание, опитваме се да проникваме в антропософската мъдрост. И когато годината клони към свършека, който външно се символизира като важен даже с това, че навън около нас поради отслабването на силите на слънчевите лъчи господства излишък на мрак, тогава в това празнично време се опитваме да разберем, как можем да празнуваме Рождество във връзка с антропософската година. Да се опитаме все пак да си изясним, че цялата антропософска истина трябва да бъде проникната и просветлена от могъщия импулс, който наричаме Христов Импулс! Ако се опитаме да впишем антропософските истини в своето сърце, в своята душа като послание на Самия Христос, можем да кажем, че по времето на Рождество антропософите трябва да развиваме рождественско настроение посредством това, че просветляваме с по-дълбоки чувства приетото от нас в продължение на цялата година, в самата си душа го просветляваме с по-дълбоки чувства, така че това напълно се превръща в сила и можем да усетим, че не само знаем нещо от антропософската мъдрост, но тя прониква в нашата душа, в нашето сърце като пронизана със светлина топлинна сила, която ни прави способни във всички области на живота, където и да стоим – да изпълняваме в настъпващата година нашата работа и дълга си.
Така че ако се опитаме да превърнем светите истини на духа в свети чувства, в свята сила в нашата душа, в нас ще се роди на по-висока степен това, което първо приемаме в себе си от силите на този земен свят.
Затова в рождественското време можем все повече да си припомняме възможностите, благодарение на които едни или други представители на цялото човечество са се опитвали да се възнесат в сферите на духовността, където трябва да се търси самият Христос. В областта на тези чувства би ни отвел нашият наистина християнски немски поет Новалис. И днес рождественското настроение, сгряването ни в топлите му лъчи, може да произлиза от този наистина теософски поет[1]. Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-голяма топлота ще усетим, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина. Навън покрай нас шумно минава животът и собствената ни работа е свързана с неговия днешен грохот.
към текста >>
Тогава ще видим, как ще изпълним живота с нов блясък, ако всяка година позволим да навлиза в душата ни антропософското рождественско настроение, когато позволим на антропософията, в някаква степен – като чувство и усещане, повторно да се
роди
в рождественското време в нас самите.
И днес рождественското настроение, сгряването ни в топлите му лъчи, може да произлиза от този наистина теософски поет[1]. Когато се обръщаме към Новалис – там, където в чудесна поетична форма разкрива пред нас съкровищата на своята мъдрост, може би с най-голяма топлота ще усетим, как от духовното познание следва да добиваме възможност да изпълним живота си с нов блясък и светлина. Навън покрай нас шумно минава животът и собствената ни работа е свързана с неговия днешен грохот. Ако в антропософията получаваме възможност да черпим мъдрост от духовния свят, колкото и прозаични да ни се струват обстоятелствата, навсякъде покриваме живота с позлатата на антропософската мъдрост. Трябва да се учим на това.
Тогава ще видим, как ще изпълним живота с нов блясък, ако всяка година позволим да навлиза в душата ни антропософското рождественско настроение, когато позволим на антропософията, в някаква степен – като чувство и усещане, повторно да се роди в рождественското време в нас самите.
Тогава ще усетим колко е невъзможно, макар и в малка степен да се издигнем към духовността, ако искаме да останем в обикновения свят! О, има много причини, които пречат на днешния човек да разпери крила за да се издигне в духовния свят... Накратко ще ви разкажа нещо, което може да символизира това, което може да става и с нас. Когато се обръщат към духовната наука, мнозина от нас могат да кажат: да, всичко това, което ми предлага духовната наука, би било прекрасно, великолепно, всичко това прави моето сърце горещо, моята душа любвеобилна; но аз не мога да вярвам в това! Всичко, на което съм се научил във външния свят, предубежденията, които съм усвоил – всичко това ме задържа, всичко това ми казва: това са само бълнувания, това не е поставено на здрава основа! – И мнозина живеят в горчиви съмнения.
към текста >>
Когато позволяваме да действа в душата ни толкова дълбоко чувство по отношение на Христовото събитие, каквото е имал Новалис, в нас отново възниква потребност да се запитаме: как можем все повече и повече да усещаме истинността на това, което като могъщ импулс е навлязло в човечеството, когато в Палестина се е
роди
л Христос Исус?
(Мария фон Сиверс (Мария Щайнер) изпълнява девет „Духовни песни“ от Новалис). Именно в това празнично време е най-лесно наистина да чувстваме и усещаме, а не само да разбираме и знаем това, което разглеждахме в течение на много лекции, свързани с Евангелията. Голяма част от времето, отредено за такива разглеждания през изминалата година, беше посветена за разглеждане на Евангелията. Нека днес в това кратко разглеждане, което ще съпътства празника ни Рождество, също бъде направен акцент на важни следствия, произтичащи от нашите разглеждания на Евангелията: връзка със събитието, което така живо трябва да стои пред очите ни, особено в рождественските дни – връзка с Христовото събитие. Преживявайки Христовото събитие, можем да оценим значението и силата на антропософския мироглед за съвременността и за бъдещото човечество.
Когато позволяваме да действа в душата ни толкова дълбоко чувство по отношение на Христовото събитие, каквото е имал Новалис, в нас отново възниква потребност да се запитаме: как можем все повече и повече да усещаме истинността на това, което като могъщ импулс е навлязло в човечеството, когато в Палестина се е родил Христос Исус?
В цялата ни съвременност, можем да приведем в тясна вътрешна взаимовръзка с Христовото събитие именно антропософията. Можахме да посочим как в събитието в Палестина се сливат различни течения от човешкия духовен живот от дохристиянското време. Посочихме, че днес мнозинството от хората си представят съвсем смътно събитието в Палестина, и че само постепенно, според това как хората ще се развиват в духовно отношение, то ще бъде разбрано в далечното бъдеще в цялата си сила и значение. Голямата мъдрост ще бъде добита в хода на земното развитие: някога тази мъдрост ще получи прекрасно задълбочаване посредством това, че ще се превърне в инструмент за разбиране на същността на Христовия импулс. Днес, в определено отношение, вече стоим пред непосредствената необходимост да посочваме Христовото събитие на базата на духовни преживявания.
към текста >>
От този импулс (а също и от разширяването и оформянето му) се
роди
това, което се опитахме да направим при разглежданията на Евангелието от Йоан, Евангелието от Лука и Евангелието от Матей, и това, което още се опитваме да разберем при разглежданията на Евангелието от Марко.
Бихме могли да облечем този импулс в човешки думи по следния начин: „Погледни какво става във външния свят: думите на Евангелията се разбират все по-невярно! Неправилно се тълкуват, проверяват се с външни исторически методи. Цялата обикновена външна история трябва да замлъкне за известно време за духовния изследовател. Това, което сега е необходимо, е Евангелията отново да се разбират съвсем буквално, тъй като в буквалното им разбиране се съдържа истинската основа на тяхната мъдрост“ Духовният свят първо ни насочваше да разбираме Евангелията буквално, да разбираме какво се съдържа в техните думи.
От този импулс (а също и от разширяването и оформянето му) се роди това, което се опитахме да направим при разглежданията на Евангелието от Йоан, Евангелието от Лука и Евангелието от Матей, и това, което още се опитваме да разберем при разглежданията на Евангелието от Марко.
Отново трябва да се опитваме да разберем Евангелията буквално! Така ни казват тези, чиито импулс от духовния свят възприемаме. Това е бъдещото християнство: да следваме импулса за разбиране на Евангелията буквално. И какво ни се казва, когато разбираме Евангелията буквално, когато изпълняваме указанията на духовните сили, които говореха от астралния план толкова отчетливо, че едва ли ще проговорят повторно през следващото столетие? Това, което ни е необходимо, ако искаме да станем инструмент, за да успеем по правилен начин да насочим човечеството в настъпващата епоха и да можем да дадем правилни наставления.
към текста >>
Това се открива при всички на
роди
.
И какво ни се казва, когато разбираме Евангелията буквално, когато изпълняваме указанията на духовните сили, които говореха от астралния план толкова отчетливо, че едва ли ще проговорят повторно през следващото столетие? Това, което ни е необходимо, ако искаме да станем инструмент, за да успеем по правилен начин да насочим човечеството в настъпващата епоха и да можем да дадем правилни наставления. Поглеждайки назад, към времената, когато развитието на човечеството се е разигравало в дълбоката древност, знаем, че човешкият аз тогава не е бил напълно развит. Проследявайки развитието назад, стигаме до груповата душа. Както животните днес още имат групова душа, така и за определен брой хора е била характерна обща аз-душа (Ich-Sее1е).
Това се открива при всички народи.
Ние знаем, че човечеството се е развило от груповата душевност. По времето, когато Христос се е спуснал на Земята, човечеството стигнало до точката, в която древните групови души започнали да губят значение. Древните групови души се оттегляли. На всеки човек била предоставена възможност да развива в себе си индивидуална душа, собствен аз. И кой донесе това, което е трябвало да се излее в индивидуалната душа?
към текста >>
И така, възниква въпросът: гледайки от новата си инкарнация в шеста културна епоха към съвременната, дали искаме да я видим като неиндивидуална, като несамостоятелна, като съдържаща се в групова душа, или искаме да си спомним себе си в аз, който е овладял източника на духовност в земното ни развитие, който е овладял великите думи: преди да я е имало която и да е личност, преди да го е имало каквото и да е друго на Земята, и „преди да се е
роди
л Авраам, Аз съм“[11].
В шестата култура хората ще си спомнят своето съвременно въплъщение; но тогава ще им стане ясно: по това време ти даде своята присъда заедно с присъдата на другите! И това ще се превърне в страшни окови за човека, който ще бъде принуден да се чувства поставен в груповата душевност. Груповата душевност грози тези, които не са в състояние да приемат в наше време Христовия Импулс. Ако приемем в себе си вестта на Христовото събитие, вестта за човешкия аз, в душата ни слиза възможността в шеста култура да се постигнат целите на човечеството: това, да се виждаме назад не в груповата душевност, а в пронизания от Христос Аз. Така в този, който днес може по правилен начин да обхване християнството, да го възпламени и прониже с духа на антропософията, може да влезе необходимото, в шеста културна епоха да бъде цялостен човек, да може да бъде инструмент за правомерна дейност в тази културна епоха.
И така, възниква въпросът: гледайки от новата си инкарнация в шеста културна епоха към съвременната, дали искаме да я видим като неиндивидуална, като несамостоятелна, като съдържаща се в групова душа, или искаме да си спомним себе си в аз, който е овладял източника на духовност в земното ни развитие, който е овладял великите думи: преди да я е имало която и да е личност, преди да го е имало каквото и да е друго на Земята, и „преди да се е родил Авраам, Аз съм“[11].
Това, което живее в нас, непосредствено се слива с Дух-Отец. Това, което може да оживява в нас по пътя на разбирането на Христовия Импулс, съзнателно се слива в нас с източника на света, когато разбираме Христовия Импулс. По такъв начин, когато слиза в душата ни, Христовият Импулс означава за нас възможност да се възраждаме в шеста културна епоха като такава аз-същност, която е станала самостоятелна. Ако позволим на правилно разбрания Христос да се роди вътре в нас, ще можем да оживим спомена за правилно разбрания Христос в шеста следатлантска култура. И ако в пета култура празнуваме истинското Рождество, благодарение на това в шеста култура ще празнуваме истинската Пасха.
към текста >>
Ако позволим на правилно разбрания Христос да се
роди
вътре в нас, ще можем да оживим спомена за правилно разбрания Христос в шеста следатлантска култура.
Така в този, който днес може по правилен начин да обхване християнството, да го възпламени и прониже с духа на антропософията, може да влезе необходимото, в шеста културна епоха да бъде цялостен човек, да може да бъде инструмент за правомерна дейност в тази културна епоха. И така, възниква въпросът: гледайки от новата си инкарнация в шеста културна епоха към съвременната, дали искаме да я видим като неиндивидуална, като несамостоятелна, като съдържаща се в групова душа, или искаме да си спомним себе си в аз, който е овладял източника на духовност в земното ни развитие, който е овладял великите думи: преди да я е имало която и да е личност, преди да го е имало каквото и да е друго на Земята, и „преди да се е родил Авраам, Аз съм“[11]. Това, което живее в нас, непосредствено се слива с Дух-Отец. Това, което може да оживява в нас по пътя на разбирането на Христовия Импулс, съзнателно се слива в нас с източника на света, когато разбираме Христовия Импулс. По такъв начин, когато слиза в душата ни, Христовият Импулс означава за нас възможност да се възраждаме в шеста културна епоха като такава аз-същност, която е станала самостоятелна.
Ако позволим на правилно разбрания Христос да се роди вътре в нас, ще можем да оживим спомена за правилно разбрания Христос в шеста следатлантска култура.
И ако в пета култура празнуваме истинското Рождество, благодарение на това в шеста култура ще празнуваме истинската Пасха. Както звучи за нас прекрасната рождественска песен в нощта преди Рождество: „Днес се роди нашият Спасител! “, така и ние, спомняйки си родения в душата ни Христос, ще възприемем в нас посланието на тази истинска висша Аз-същност. Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност! Така Рождество и Пасха се обединяват в пета и шеста култури на нашето следатлантско време.
към текста >>
Както звучи за нас прекрасната рождественска песен в нощта преди Рождество: „Днес се
роди
нашият Спасител!
Това, което живее в нас, непосредствено се слива с Дух-Отец. Това, което може да оживява в нас по пътя на разбирането на Христовия Импулс, съзнателно се слива в нас с източника на света, когато разбираме Христовия Импулс. По такъв начин, когато слиза в душата ни, Христовият Импулс означава за нас възможност да се възраждаме в шеста културна епоха като такава аз-същност, която е станала самостоятелна. Ако позволим на правилно разбрания Христос да се роди вътре в нас, ще можем да оживим спомена за правилно разбрания Христос в шеста следатлантска култура. И ако в пета култура празнуваме истинското Рождество, благодарение на това в шеста култура ще празнуваме истинската Пасха.
Както звучи за нас прекрасната рождественска песен в нощта преди Рождество: „Днес се роди нашият Спасител!
“, така и ние, спомняйки си родения в душата ни Христос, ще възприемем в нас посланието на тази истинска висша Аз-същност. Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност! Така Рождество и Пасха се обединяват в пета и шеста култури на нашето следатлантско време. Така трябва да се учим да разбираме това, което научаваме от Евангелията. Частично вече научихме и ще продължим да се учим, как в християнството са се слели течението на Буда, течението на Заратустра и древноеврейското течение и как те, в смисъла, който е изобразен и в Евангелията – са влезли в личността на Христос Исус.
към текста >>
Ще си спомним това и този спомен ще се въз
роди
в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност!
По такъв начин, когато слиза в душата ни, Христовият Импулс означава за нас възможност да се възраждаме в шеста културна епоха като такава аз-същност, която е станала самостоятелна. Ако позволим на правилно разбрания Христос да се роди вътре в нас, ще можем да оживим спомена за правилно разбрания Христос в шеста следатлантска култура. И ако в пета култура празнуваме истинското Рождество, благодарение на това в шеста култура ще празнуваме истинската Пасха. Както звучи за нас прекрасната рождественска песен в нощта преди Рождество: „Днес се роди нашият Спасител! “, така и ние, спомняйки си родения в душата ни Христос, ще възприемем в нас посланието на тази истинска висша Аз-същност.
Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност!
Така Рождество и Пасха се обединяват в пета и шеста култури на нашето следатлантско време. Така трябва да се учим да разбираме това, което научаваме от Евангелията. Частично вече научихме и ще продължим да се учим, как в християнството са се слели течението на Буда, течението на Заратустра и древноеврейското течение и как те, в смисъла, който е изобразен и в Евангелията – са влезли в личността на Христос Исус. В собствения ни аз животът трябва да добие това, което е тъкало и живяло в света в дохристиянското време; то трябва да се роди изново, пронизано от Христовия Импулс. Ние празнуваме антропософското Рождество в нашата собствена душа: раждането в нас на Христос.
към текста >>
В собствения ни аз животът трябва да добие това, което е тъкало и живяло в света в дохристиянското време; то трябва да се
роди
изново
, пронизано от Христовия Импулс.
“, така и ние, спомняйки си родения в душата ни Христос, ще възприемем в нас посланието на тази истинска висша Аз-същност. Ще си спомним това и този спомен ще се възроди в нас като Пасха; и тогава ще чуем в себе си величествения, прекрасен звук на пасхалния орган: Христос Воскресе в нас, запалвайки и просветлявайки собствената ни Божествена индивидуалност! Така Рождество и Пасха се обединяват в пета и шеста култури на нашето следатлантско време. Така трябва да се учим да разбираме това, което научаваме от Евангелията. Частично вече научихме и ще продължим да се учим, как в християнството са се слели течението на Буда, течението на Заратустра и древноеврейското течение и как те, в смисъла, който е изобразен и в Евангелията – са влезли в личността на Христос Исус.
В собствения ни аз животът трябва да добие това, което е тъкало и живяло в света в дохристиянското време; то трябва да се роди изново, пронизано от Христовия Импулс.
Ние празнуваме антропософското Рождество в нашата собствена душа: раждането в нас на Христос. И ако пренесем този разбран от нас Христос през камалока и девакана в новия земен живот, и оттам – отново и отново към ново земно съществуване чак до шестия културен период, ще си спомним за това, което сме преживели в нашата пета култура, и тогава ще отпразнуваме в нас самите християнската Пасха. Така в нас символично, в рождественския символ живее това, което в последно време вписахме от Евангелията в душите си като мистерията на Христа. Позволяваме на светлините, които горят тук пред нас, да проявяват в нас в цялата му пълнота импулса, който идва при нас от духовния свят: да се разбират Евангелията буквално! И ние разбираме тези външно блестящи светлинки като сетивни образи на огънчетата, които трябва да се запалват в душите ни и които, ако бъдат разпалени от антропософското познание за Христа, отново ще се разгорят в шеста културна епоха на следатлантското време.
към текста >>
НАГОРЕ